Регистърът на уязвимите лица към НАП и плащанията с PayPal: какво се променя за вписания играч

Темата, която много хора не искат да четат, но всеки трябва да познава
Регистърът на уязвимите лица към НАП е един от инструментите, за които много хора чуват за първи път точно когато им се случва нещо тежко. В края на 2025 г. в него са вписани над 54 000 души, а през 2024 г. новите вписвания са били 21 435 души, при 8 120 души, поискали заличаване. Това са значителни числа за български мащаб, и зад всяко от тях има конкретна човешка история – често тежка.
Регистърът е инструмент за самоизключване от хазарта. Когато човек се впише в него (доброволно или по преценка на близки чрез установена процедура), всички лицензирани български оператори са задължени да блокират неговите транзакции. Но и тук е особеността – този блок работи само за лицензирани оператори. Международните оператори с PayPal в принципа не виждат този регистър и не се ограничават от него.
В този материал ще покажа как точно работи регистърът, какво технически блокира, защо международните оператори са „извън него“, и защо това не е „вратичка“ за заобикаляне, а сериозен етичен и практически проблем. Темата е чувствителна, и я подхождам без сензация – но и без да омекотявам факти, които си струва да са ясни.
Регистърът и неговите числа
Регистърът на уязвимите лица е създаден като част от националната политика за борба с хазартната зависимост. До края на 2025 г. в него са вписани над 54 000 души. Динамиката на вписванията през 2024 г. показа: 21 435 нови вписвания, 8 120 заличавания. Тоест чистото нарастване беше около 13 000 души за годината. Регистрираните хазартно зависими в България надхвърлиха 41 000 души през април 2025 г., което е сходно ниво на наблюдаваните в международните проучвания.
За контекст: по стари проучвания около 3% от населението на България (приблизително 200 000 души) имат развита или рискова хазартна зависимост. Регистърът, който в момента съдържа над 54 000 души, покрива четвърт от тази популация – значителен дял, но далеч от пълно покритие.
Вноските за „отговорен хазарт“ от легалните оператори за 2024 г. са около 9 млн. лв. – финансиране, което осигурява поддръжката на регистъра, информационните кампании, и програмите за подкрепа. Това е инфраструктура, която зависи от стабилно лицензирано предлагане – нелицензираният сектор не плаща за такава.
Здравната каса установи над 22 000 посещения в игрални зали за първото полугодие на 2025 г. от 3 890 души, които официално са били на болнично лечение – потвърждение, че проблемът се пресича с други теми за обществено здраве. Това не е „индивидуален морален провал“, както правилно отбелязват и експертите от асоциация „Само днес“: „Хазартната зависимост не е личен провал, а обществен проблем. От години повдигаме темата в обучения, срещи, в нашия подкаст ‘Открито за зависимостите’ и в терапевтичната ни практика.“
Как се прилага технически
Лицензираните български оператори имат интегрирана проверка спрямо регистъра при всяко плащане към и от тях. Технически това работи така: при опит за депозит или регистрация в лицензиран оператор, системата проверява чрез стандартизиран API дали съответният играч е в регистъра. Ако е – транзакцията се блокира, регистрацията не се завършва.
Идентификацията на играча минава през стандартни KYC данни – ЕГН, име, дата на раждане, документ за самоличност. Тоест регистърът не блокира „анонимно“ – той блокира конкретно лице, което е било идентифицирано в оператора чрез стандартната процедура. За играч, който вече е в активен акаунт при оператор и след това се впише в регистъра, акаунтът се замразява автоматично, и предишните средства се връщат към играча по стандартния начин.
Важно е да се отбележи, че проверката е „в реално време“ – не след факта. Тоест играч, вписан в регистъра в понеделник, не може да направи депозит във вторник, дори ако вече е имал активен акаунт. Системата отказва транзакцията на ниво каса, преди средствата да бъдат прехвърлени.
Заличаването от регистъра не е автоматично. Стандартният минимален срок е 12 месеца от вписването, и заличаването става по молба на лицето, потенциално с подкрепяща документация (например за участие в програма за подкрепа). НАП обработва молбата индивидуално. Това е съзнателно консервативен процес – целта е заличаването да е резултат от информирано решение, не от моментален импулс.
Защо международните оператори не виждат регистъра
Тук е особеността, която е централна за тази статия. Регистърът е български регулаторен инструмент, и той работи в рамките на лицензирания български сектор. Международните оператори (лицензирани в Малта, Кюрасао, или други чужди юрисдикции) не са свързани технически с този регистър и нямат задължение да го проверяват.
На практика това означава: човек, който е вписан в българския регистър, не може да играе при Efbet, Winbet, Palms Bet, Sesame и останалите 26 лицензирани български оператори. Но теоретично може да играе при международен оператор, който приема български играчи и не блокира IP-та от България.
За такива международни оператори платежният канал често е PayPal, Skrill, Neteller, или банкова карта – системи, които също не са свързани с българския регистър. PayPal знае, че сте български резидент (от регистрационните данни в акаунта), но не знае дали сте в местния регистър на уязвимите лица. Тоест технически, плащане от PayPal към международен оператор работи дори и за човек, който е вписан в българския регистър.
Тази „вратичка“ е технически реална, но етически – не е вратичка. Регистърът не е бюрократична спънка, която човек да заобиколи; той е инструмент, който самият човек е избрал, за да се защити от собствените си навици. Заобикалянето на собствения си избор е инструмент за саморазрушение, не свобода.
Защо това не е „вратичка“
Няколко аргумента защо международните оператори не са решение за вписан в регистъра играч.
Първо, природата на регистъра. Той не е „наказание“ – той е „доброволно ограничение“. Човек, който се вписва в него, прави това, защото е стигнал до момент, в който самостоятелно не може да контролира хазартната си активност. Заобикалянето на това ограничение чрез международен оператор не „освобождава“ потребителя – то го връща в проблемната среда.
Второ, регулаторни рискове. Международни оператори, които приемат играчи, въпреки че са в очевиден проблем, са по-склонни да налагат тежки T&C, за да максимизират собствените си приходи. Печалбите на такъв играч са по-малко вероятно да бъдат изплатени без сложни процедури – операторът няма стимул да защитава играч, чието поведение показва зависимост.
Трето, финансови рискове. Международни оператори са извън българския арбитраж. Ако нещо се обърка – замразяване, отказан изплащане, изчезване на сайта – играчът няма ефективна защита. Това е сериозен риск за всеки, но особено сериозен за играч в уязвима ситуация. PayPal Buyer Protection не покрива хазартни транзакции, и chargeback процедурите често не работят за такива случаи.
Четвърто, психологически рискове. Зависимостта работи на принципа на „спирала“ – всяко продължение на хазартното поведение прави следващото по-вероятно. Ресурсите, които съществуват за помощ – асоциация „Само днес“, НАП линия за подкрепа, медицински центрове – са изградени, за да прекъснат тази спирала. По-широкият контекст на регулаторните промени, включващ забраната на хазартната реклама от май 2024 г., съм разгледал в материала за забраната на хазартната реклама и видимостта на PayPal-методите.
Етичният аспект и какво следва от него
Темата за регистъра и международните оператори с PayPal излиза извън чисто финансовия анализ. Тя е въпрос на отговорност – лична, корпоративна, обществена.
За играча: регистърът е инструмент, който да бъде уважаван от вас за вас самите. Ако сте се вписал, не търсете заобикаляне. Това не е поражение пред системата – това е избор за самозащита.
За операторите: лицензираните български приемат регистъра като част от регулаторната система. Това е една от причините, поради които си струва да се играе при тях, а не при международни – те са включени в българската социална рамка. Атанас Зафиров, вицепремиер на Република България, формулира така проблема в по-широк план: „Проблемът трябва да се разглежда като въпрос на национална сигурност.“ Това включва и борбата с нелицензирания онлайн хазарт като сериозна задача.
За семействата на хазартно зависими: знанието за регистъра е първа стъпка. Установената процедура за вписване позволява и на близките да предприемат действие в подходящи случаи. Това не е лесно, но е възможно, и в много случаи е спасително.
За мен като автор на този сайт: целта на тези материали не е да се препоръчват международни оператори или PayPal заобикаляния. Целта е читателят да има пълна картина на инструментите, рисковете и алтернативите. Тази картина включва и информация за регистъра, която много други ресурси за платежни методи пропускат.
Може ли вписаният играч да поиска заличаване и кога?
Да, заличаването е възможно, но не е автоматично. Стандартният минимален срок от вписването до възможността за заличаване е 12 месеца. След този период лицето подава молба до НАП, която се обработва индивидуално. В редица случаи се изисква подкрепяща документация – например удостоверение за участие в програма за подкрепа. Решението на НАП се основава на индивидуална оценка, не само на изтекъл срок. Целта на консервативния подход е да гарантира, че заличаването е резултат от информирано решение, а не от моментален импулс или натиск отвън.
Какво се случва, ако PayPal върне средства към блокиран по регистър играч?
PayPal не е свързан технически с българския регистър и не извършва такава проверка. Тоест PayPal-страната може да върне средства към играч, без да знае за блокировката му в българския регистър. От българска регулаторна гледна точка ситуацията е следната: средствата идват от международен оператор, не от лицензиран български. Тоест те не нарушават директно българския регистър, защото международните оператори не са в обхвата му. Но цялата активност, довела до тези средства – играта в международен оператор от вписан в регистъра играч – е в сив регулаторен и етически статус.
Защо тази тема влиза задължително в платежния анализ
В завършваща перспектива, регистърът на уязвимите лица е тема, която много анализатори на платежни системи пропускат, защото тя „не е тяхна“. В моя подход не може да бъде пропусната – защото платежните системи са каналът, през който хазартната активност се финансира, и без разбиране на регистъра картината остава непълна.
За читателите, които не са в регистъра и не го планират – материалът е информативен. За читатели, които са в регистъра – той е напомняне, че собственото им решение има тежест и че заобикалянето му не е освобождение. За читатели, които съмневат, че може да имат проблем с хазарта – съветът ми е да потърсят помощ от професионалисти. Асоциация „Само днес“ и подобни организации работят активно в България, и първата стъпка към помощ е по-малко страшна, отколкото изглежда отдалеч.
Създадено от редакцията на „Paypal Залагания“.